Жените и наркотиците: здравни и социални мерки

Преглед

Основни въпроси

Жените съставляват приблизително една четвърт от всички лица със сериозни проблеми, свързани с употреба на наркотици, и около една пета от всички нови участници в програмите за лечение за употреба на наркотици в Европа. При жените много често се наблюдава:

• заклеймяване и изпадане в икономически неизгодно положение, както и по-слаба социална подкрепа;
• произход от семейства с проблеми с употребата на наркотици и партньор, употребяващ наркотици;
• имат деца и носят отговорност за грижите за тях, което може да влияе силно върху употребата на наркотици и възстановяването от нея; и
• неблагоприятни преживявания в детска възраст, по-специално сексуално и физическо нападение и малтретиране, и съпътстващи психични разстройства.

Съществуват редица подгрупи от жени с проблеми, свързани с наркотиците, които имат специфични нужди. Тези подгрупи, които често се припокриват, включват бременни жени и жени, които отглеждат деца; жени, участващи в търговията със сексуални услуги; жени от ЛГБТКИА+ общността, жени от мигрантски произход или от етнически малцинства; и жени в мeстa за лишаване от свобода.

Ответни мерки

• Специфични услуги за жени, предлагани в програми само за жени или смесени и за двата пола, предоставяни в гостоприемна, неосъждаща, подкрепяща и физически и емоционално безопасна среда, като същевременно се насърчават здравословните връзки с децата, членовете на семейството и партньорите, и в които са включени услуги за грижи за деца.
• Сътрудничество между службите за лечение за употреба на наркотици и службите за психично здраве с цел преодоляване на съпътстващите проблеми, свързани с употребата на вещества, и задоволяване на потребностите, свързани с психичното здраве.
• Услуги за бременни и отглеждащи деца жени, които се борят с употребата на наркотици, акушерски и гинекологични грижи, грижи при инфекциозни заболявания, за психичното здраве и за личното благосъстояние, както и предоставяне на грижи за деца и подкрепа на семейството.
• Мерки за преодоляване на пречките пред грижите за жените, участващи в търговията със сексуални услуги, като например осигуряване на вечерно работно време, мобилно амбулаторно обслужване, свободен достъп до подкрепа.
• Чувствителност към етнически и културни аспекти и възможност за преводачески услуги, когато е необходимо.

Положението в Европа

• Сложните и припокриващи се проблеми, пред които са изправени много жени, употребяващи наркотици, изискват координирани и интегрирани услуги. На територията на Европа употребата на наркотици, мрежите за психично здраве и социалните услуги често са разделени. Сътрудничеството се основава на добрата воля на заинтересованите страни и сътрудничеството на индивидуално равнище.
• Въпреки че в Европа не са събирани систематични данни за наличието на мерки, съобразени с принципа на равнопоставеност на половете, за преодоляване на проблемите, свързани с употребата на наркотици, са разработени редица мерки, които са насочени към специфичните нужди на жените, употребяващи наркотици.

Основни проблеми, свързани с жените и употребата на наркотици

В Европейския съюз се смята, че малко над 30 милиона жени и 50 милиона мъже на възраст между 15 и 64 години са опитвали незаконни наркотици в даден момент от живота си. Като цяло разликата между половете в общата употреба на наркотици е по-малка сред младите хора и тази разлика изглежда намалява сред по-младите възрастови групи в много европейски държави. При по-интензивни и проблематични форми на употреба на наркотици обаче разликата между жените и мъжете е по-голяма. Малко налична е информация за други полови идентичности, като например транссексуалните и небинарните лица, които употребяват наркотици, но има някои данни, които сочат, че те могат да се сблъскат със значителни пречки пред достъпа до здравни грижи.

Жените съставляват приблизително една четвърт от всички лица със сериозни проблеми, свързани с незаконни наркотици, и около 20 % от всички лица, постъпили на специализирано лечение за употреба на наркотици в Европа. В някои проучвания е установено, че жените са по-склонни да потърсят достъп до лечение поради нуждите, произтичащи от бременността или отглеждането на деца, или поради по-голямото желание на жените да потърсят помощ. В други проучвания обаче е установено, че жените са по-малко склонни да търсят специализирани услуги, отколкото мъжете, поради двойната стигматизация, свързана както с употребата на наркотици като цяло, така и с това, че са жена с проблем с употребата на вещества в частност. Необходимо е допълнително проучване на степента и естеството на разликите в отношението в рамките на различните региони и подгрупи в Европа.

В много отношения жените и мъжете с проблеми, свързани с наркотиците, се различават по своите социални характеристики, условия на живот и модели на употреба на наркотици, по последиците от употребата на наркотици и по развитието на зависимостта. Жените имат типични за тях проблеми, които са свързани с пола и социалния пол, въпреки че много услуги за наркотици са ориентирани към мъжете.

Конкретните проблеми включват:

• Заклеймяване: Жените биват заклеймявани повече от мъжете заради употребата на наркотици, тъй като се възприемат като противоречащи на техните роли, свързани с пола, като очакваните настоящи или бъдещи социални роли като майки и полагащи грижи лица. Вътрешното възприемане на стигмата може да засили чувството за вина и срам, а дискриминационните и несъобразени с пола социални усуги могат да възпрат търсенето на помощ.
• Социално-икономически тежести: Те могат да бъдат по-тежки за жените, които употребяват незаконни наркотици, тъй като те обикновено имат по-ниски нива на заетост и доходи. Цената на лечението за употреба на наркотици може да се окаже пречка, ако услугите не се предоставят от държавата и няма застрахователно покритие. Транспортните разходи могат също да попречат на достъпа до лечение.
• Социална подкрепа: Жените, употребяващи наркотици, може да имат достъп до по-малко социална подкрепа от мъжете, употребяващи наркотици, тъй като е по-вероятно да произхождат от семейства с проблеми с употребата на наркотици или да имат партньор, употребяващ наркотици.
• Деца: Сред постъпилите на лечение жените живеят с децата си по-често, отколкото мъжете. Следователно липсата на възможности за грижи за деца може да представлява важна пречка за достъпа до услуги. Поддържането или подобряването на взаимоотношенията с децата е много важно и може да играе централна роля при употребата на наркотици и възстановяването на жените.
• Партньори, употребяващи наркотици: Наличието на партньор, който използва наркотици, може да повлияе значително при започването, продължаването и рецидивите на употребата на наркотици сред жените. То може да повлияе и на риска от излагане на жените на вирусни инфекции, предавани по кръвен път, и на насилие. В някои случаи употребяващите наркотици мъже може да не оказват подкрепа на своите партньорки, които търсят лечение, а жените може да се страхуват от загубата на връзката, ако се ангажират с такива услуги.

Освен това е установено, че в сравнение със своите колеги мъже, употребяващите наркотици жени по-често съобщават за случаи на неблагоприятни преживявания в детска възраст (напр. сексуално и физическо нападение и малтретиране) или насилие, основано на пола, като например насилие от страна на интимния партньор.

Сред употребяващите наркотици посттравматичните стресови разстройства и други проблеми, свързани с психичното здраве, като например тревожност и депресия, са по-често срещани сред жените. В сравнение с мъжете жените със съпътстващи психиатрични заболявания също така по-често съобщават, че имат първичен проблем с психичното здраве, последван от проблем с употребата на наркотици. Вследствие на това изключването на лицата с двойна диагноза от определени услуги може да се отрази в по-голяма степен върху жените, отколкото върху мъжете.

Жените, които си инжектират наркотици, имат специфична уязвимост към пренасяни по кръвен път вирусни инфекции. Често се установява, че при тях разпространението на ХИВ е по-високо от това при мъжете, тъй като е по-вероятно те да споделят оборудване за инжектиране, особено с интимните си партньори. Освен това те по-често съобщават, че търгуват със секс срещу наркотици или пари и може да имат трудности при договарянето на използването на презервативи със сексуалните партньори.

Редица подгрупи жени имат специфични нужди и може да се нуждаят от специфични ответни действия.

Жени, участващи в търговията със сексуални услуги: Участието в търговията със сексуални услуги често е преплетено с употребата на наркотици; например в някои страни се смята, че между 20 % и 50 % от жените, които си инжектират наркотици, участват в търговията със сексуални услуги. Много жени, които търгуват със секс срещу наркотици, имат ограничени възможности да практикуват безопасен секс или да спазват безопасни практики за инжектиране и са изложени на риск от насилие и лишаване от свобода. Тези жени са изправени и пред по-голяма степен на заклеймяване, както поради употребата на наркотици, така и поради участието им в търговията със сексуални услуги.

Жени, жертви на насилие, основано на пола: Преживяването на насилие, основано на пола, е рисков фактор за развитието на проблеми, свързани с наркотиците. На европейско равнище обаче липсват систематични данни за насилието, основано на пола. Често се установява, че жени с проблеми с наркотиците са били жертви на насилие, основано на пола, включително подложени на сексуално насилие като деца. В такива случаи употребата на наркотици може да е започнала като начин за облекчаване на травмата, свързана със сексуалното насилие. Освен това жените с проблеми, свързани с наркотиците, могат да преживеят основано на пола насилие в контекста на употребата на наркотици, чрез участие в търговията със сексуални услуги или в интимните си отношения. Счита се, че рискът за жените от излагане на насилие от страна на интимния партньор е по-висок, когато те, техните партньори или и двамата участват в употребата на вещества. Жените могат също така да бъдат жертви на сексуални нападения, улеснени от употреба на наркотици, при които насилието се извършва върху жена, която се намира под въздействието на наркотици, независимо дали тези вещества са били приемани доброволно или без знанието или съгласието на субекта.

Жени, изтърпяващи присъди в места за лишаване от свобода Много жени в местата за лишаване от свобода имат история на заболявания, свързани с употребата на наркотици, като най-често се съобщава за по-широко разпространение на употребата на наркотици в сравнение с мъжете за повечето вещества. Често в местата за лишаване от свобода няма или има ограничени услуги за жени, търсещи помощ за разстройства, свързани с употреба на вещества, и поради това техните психологически, социални и здравни нужди често остават неудовлетворени. Затворите също са високорискова среда за предаване на инфекции, предавани по кръвен път, но достъпът до чисти спринцовки е рядък (вж. Затворите и наркотиците: здравни и социални мерки). Това може да има по-голямо въздействие върху жените, отколкото върху мъжете, тъй като в Европа жените затворници по-често съобщават за инжектиране на наркотици. Оценката на потребностите на жените в местата за лишаване от свобода, увеличаването на наличността на подходящи мерки и осигуряването на непрекъснатост на грижите при освобождаване са приоритетни области за разработване на ответни действия в тази среда.

Бременни жени и жени, отглеждащи деца Бременността и майчинството могат да бъдат както силен мотивиращ фактор, така и пречка за възстановяването. Много форми на употреба на наркотици по време на бременност могат да повлияят неблагоприятно на плода и новороденото дете. Понастоящем са налице насоки за клинично лечение и употреба на лекарства, съдържащи опиеви агонисти, по време на бременността и перинаталния период, за жени, употребяващи опиоиди. В допълнение към стигмата, срама и чувството за вина жените, употребяващи наркотици, може да се страхуват, че ще им бъдат отнети децата. Жените често играят ключова роля за улесняване на здравните или социалните грижи за членовете на семейството, но може да се страхуват сами да се свържат със службите. Те може също така да не са в състояние да получат достъп до подкрепата, от която се нуждаят, поради семейни отговорности и липса на подходящи възможности за грижи за децата.

ЛГБТКИА + жени: Жените, които се идентифицират като лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални, куиър, интерсексуални, асексуални, пансексуални, съюзници или представители на друг пол или сексуалност (ЛГБТКИА+), могат да се сблъскат с дискриминация, социално заклеймяване и по-голям риск от насилие и агресия. Те също така са по-склонни да страдат от тревожност, самота и съпътстваща употреба на вещества и съпътстващи психиатрични разстройства. Те могат да се страхуват от прояви на хомофобско поведение от страна на персонала на здравните служби и други пациенти и поради това да се колебаят дали да потърсят помощ. По-специално тези жени вероятно ще се нуждаят от приобщаващи интервенции, които отговарят на техните специфични нужди и им осигуряват безопасна среда.

Жени от мигрантски или малцинствен етнически произход: Тези жени могат да срещнат допълнителни трудности при достъпа до услуги за лечение, като езикови бариери или подходи за лечение, които могат да противоречат на религиозните им убеждения. Някои жени мигранти може да са станали обект на трафик и да са претърпели травми от война и насилие, както в родните си държави, така и на път. Имиграционният статут на мигрантите също може да повлияе на допустимостта им за достъп до услуги и те могат да станат обект на расизъм и дискриминация. Когато се отговаря на нуждите на жените от мигрантски или малцинствен етнически произход трябва да се обърне специално внимание на етническото, културното и религиозното многообразие.

Все още има големи пропуски в знанията относно употребата на наркотици при жените. Научните изследвания невинаги включват жените и невинаги предлагат разбивка на данните по пол или разглеждат въпроси, свързани с равенството между половете. Повечето изследвания на употребата на наркотици сред жените в детеродна възраст се отнасят само за тези, които употребяват опиоиди, и са необходими повече изследвания на други модели на употреба на наркотици сред жените (като например употребата на канабис, немедицинска употреба на лекарства и употреба на наколко вида наркотици); употребата на наркотици сред други специфични групи жени (тъй като повечето изследвания са насочени към майките и полагащите грижи лица); и пресечната точка между употребата на наркотици и други проблеми, с които често се сблъскват жените, употребяващи наркотици.

Ответни мерки за свързаните с наркотици проблеми сред жените

Сложните и припокриващи се проблеми, пред които са изправени много жени, употребяващи наркотици, изискват координирани и интегрирани услуги. Съобразеният с аспектите на равенството между половете подход е важен за удовлетворяване на потребностите на жените, употребяващи наркотици. Отчитането на нуждите на жените следва да бъде включено във всички аспекти на проектирането и предоставянето на услуги: структура, организация, местоположение, персонал (включително достъп до жени специалисти във всички служби), развитие, подход и съдържание.

Тези програми могат да бъдат програми само за жени или смесени и за двата пола, които включват специфични услуги за жените. Чувствителността на служителите към темата може да се насърчава чрез образование, обучение, развитие на умения и подходящо наблюдение. Обществените структури (например системата за закрила на детето и доставчиците на здравни грижи) също могат да получат обучение за повишаване на осведомеността, идентифициране на жените, които употребяват наркотици, и предоставяне на интервенции или насочване, ако е необходимо.

 

Поради високите нива на заклеймяване и травми, преживявани от жените, употребяващи наркотици, е важно услугите да са гостоприемни, без осъждане и подкрепящи, както и да прилагат подход, отчитащ преживените травми, за да осигурят на жените физически и емоционално безопасна среда. Услугите, които имат за цел да бъдат цялостни и всеобхватни, вероятно ще бъдат по-ефективни за преодоляване на многобройните проблеми, с които се сблъскват жените.

Специализираните услуги само за жени се предоставят от жени за жени и са съобразени с техните специфични непосредствени и дългосрочни нужди. Те играят важна роля в полагането на грижи за жени, особено тези с предишен опит от насилие от страна на интимния партньор, проблеми с употребата на вещества или бездомност. При тези услуги често се прилага подход на лечение, отчитащ преживените травми, който има няколко цели: да се разпознаят признаците и симптомите на травмата при пациентите (и персонала) и ролята, която тя може да играе в живота на жените; да се избегне повторението на травмата; и да се възстанови чувството за безопасност и самоуважение. За жените, изложени на непрекъснат риск от насилие, от съществено значение е многоведомственият, многосекторен подход, включително сътрудничеството между здравните и социалните служби и сектора на правосъдието.

Отчитащите преживените травми подходи за лечение също играят важна роля в грижите за ЛГБТКИА + жените. Подобно на специализираните услуги, предназначени само за жени, специализираните подходи за лечение на тази група често са предназначени само за хора, които се идентифицират като ЛГБТКИА+, и се стремят да се справят с употребата на вещества наред с други специфични фактори, оказващи влияние върху живота им, като хомофобия, насилие, социална изолация и семейни проблеми.

Важно е услугите за бременни и отглеждащи деца жени, които употребяват наркотици, да са недискриминационни и всеобхватни. Анонимността може да насърчи жените да търсят помощ, тъй като премахва страха от репресии. Интервенциите за бременни жени могат да бъдат насочени към употребата на наркотици, акушерските и гинекологичните грижи, семейното планиране, инфекциозните болести, психичното здраве и личното и социалното благосъстояние. В някои държави съществуват специализирани семейни центрове и здравни услуги за амбулаторно лечение в подкрепа на бременните жени, които употребяват наркотици, и на отглеждащите малки деца. Предоставянето на услуги на бременни и отглеждащи деца жени може да е от полза както за майките, така и за децата, като подобрява уменията за родителство и оказва положително въздействие върху развитието на децата, както се подчертава в международните стандарти на UNODC за превенция на употребата на наркотици.

Бременните жени, зависими от опиоиди, вероятно ще се нуждаят от лечение с опиоидни агонисти и психосоциална помощ. Много бременни жени, които употребяват опиоиди, искат да спрат употребата им, след като разберат, че са бременни, но отказът от употреба обикновено не се препоръчва по време на бременност, тъй като увеличава риска от неблагоприятни последици за новороденото, включително спонтанен аборт. Резултатите от проучвания показват, че в този контекст може да се използва както метадон, така и бупренорфин. Проучванията показват, че въпреки че бупренорфинът е свързан с по-добри резултати при новородените, жените, които вече използват метадон, не трябва да преминават към него, освен ако не реагират подходящо на лекарството.

В различните държави се предоставят мултидисциплинарни програми за полагане на грижи. Някои от тях предлагат интервенции за жени, употребяващи наркотици, и техните деца от ранната бременност до детството. На жените може да бъде предоставена психосоциална подкрепа, интервенции, насочени към овластяването им и изграждане на умения, които да укрепят семейството, както и последващи действия от страна на работещите с отделни клиенти. Може да се наложи службите да се справят с практически проблеми и да предоставят грижи за деца. Службите по настаняване могат също така да предоставят подходящи за деца места за настаняване, позволяващи на майките да останат с децата си.

Като се има предвид централното значение на взаимоотношенията за жените, е важно да се предоставят услуги, които насърчават здравословните връзки с децата, членовете на семейството и интимните партньори. Участието на семейството и връзките с общността могат допълнително да повишат ефективността на лечението за употреба на наркотици.

При жените с едновременна употреба на вещества и проблеми, свързани с психичното здраве, е важно да се вземат предвид и двата проблема. Това изисква мултидисциплинарен подход, включващ специалисти от секторите на лечението на наркотици и психичното здраве, които си сътрудничат и работят за постигането на договорени общи цели. За съжаление, това не винаги се случва и в цяла Европа службите за употреба на наркотици, мрежите за психично здраве и социалните служби често са разделени. Сътрудничеството се основава на добрата воля на заинтересованите страни и сътрудничеството на индивидуално равнище. Тъй като много психични разстройства се срещат по-често при жените, отколкото при мъжете, жените, които употребяват наркотици, може да са в особено неблагоприятно положение в това отношение (вж. Spotlight on... Comorbid substance use and mental health problems (Акцент върху... проблемите от едновременната употреба на вещества и свързаните с психичното здраве проблеми).

Високият процент на употреба на наркотици, злоупотребата в миналото и проблемите с психичното здраве, които често се срещат сред жените в затворите, показват, че съобразените с пола, отчитащи преживените травми, интегрирани дейтвия са важни като начин за преодоляване на тези проблеми, заедно с акцент върху физическото и репродуктивното здраве и риска от инфекциозни заболявания. Могат да се обмислят и програми за игли и спринцовки, при които спринцовките могат да се обменят чрез разпределителни автомати. Лечение с опиоидни агонисти и психосоциални интервенции се предлагат за жени с опиоидна зависимост в някои, но не във всички затвори.

За да се подготвят жените за излизане от затвора, трябва да се обмислят интервенции в следните области: жилищни и финансови въпроси, обучение за придобиване на професионални и житейски умения, социална подкрепа и семейни отношения, както и насочване към лечение за наркотици в общността.

Пречките пред грижите за жените, участващи в търговията със сексуални услуги, могат да бъдат намалени чрез мерки като вечерно работно време, мобилнo амбулаторно обслужване, детски заведения и свободен достъп до подкрепа. Препоръчва се неосъждащ, съчувстващ подход, партньорска подкрепа и сътрудниците да са само жени. Важни са също така интервенциите - от обмен на игли до лечение и подкрепа при намирането на работа и жилище.

При работа с жени от етнически малцинства трябва да се вземат предвид етническите и културните аспекти. Работещите на място, които могат да действат като културни посредници, могат да насърчат тези жени да присъстват и да участват в лечението. Може да са необходими преводачески услуги или интервенции, предоставяни на родния език на лицето, като при насочването на жените към лечение следва да се вземат предвид културните аспекти .

Интернет-базираното лечение на наркозависимости може да предложи набор от дейности, насочени към жените, самостоятелно или като допълнение към други интервенции. Те могат да бъдат привлекателни за жените, които не се обслужват добре от специализирани служби за борба с наркотиците.

С оглед на нарастващото разграничаване на моделите на употреба на наркотици в Европа и разбирането, че жените не са еднородна група от населението, услугите, които могат да задоволяват различните потребности на жените с проблеми, свързани с наркотиците, вероятно ще са все по-необходими, ако продължи тенденцията на намаляване на разликата между мъжете и жените в търсенето на услуги, свързани с употреба на наркотици. Например може да са необходими повече интервенции за жени, които имат проблеми с канабиса, немедицинската употреба на лекарства и употребата на няколко вида наркотици. Възможно е да са необходими и специфични интервенции след промени в моделите на употреба на наркотици при по-младите жени, както и интервенции, насочени към по-възрастните жени, които например да отговарят на нуждите, свързани с проблеми с наркотици, и менопаузата и остаряването.

Във времена на бюджетни ограничения финансирането в много европейски страни среща затруднения. Програмите за жени могат да бъдат пренебрегнати, тъй като жените са малцинство от потребителите на услуги. Провеждането на проучвания на разходната ефективност на интервенциите за жени в различни среди в на територията на Европа може да спомогне за осигуряване на дългосрочно финансиране.

Важно е политиките и практиките да бъдат интегрирани по отношение на пола, което означава да се гарантира централното значение на свързаните с пола перспективи и целта за равенство между половете, както и жените, които употребяват наркотици, да участват в планирането, формирането и разработването на програмите, създадени с цел да им помогнат. Възприемането на съобразен с половата идентичност подход към проблемите с наркотиците е от полза за лицата с разнообразна полова идентичност, включително жените, мъжете и транссексуалните и небинарните хора. Отчитането на различните потребности на различните полови идентичности във всички аспекти на здравните и социалните ответни мерки във връзка с политиката в областта на наркотиците, превенцията, лечението и намаляването на вредите, ще бъде в съответствие с политиката на ЕС за интегриране на принципа на равенство между половете, ще подобри ефективността на предоставянето на услуги и ще намали неравенствата.

Положението в Европа: наличие на свързани с наркотици интервенции за жени

Въпреки че не са събирани систематични данни за наличието на услуги, предоставяни само за жени, или мерки за интегриране на принципа на равенство между половете по отношение на свързаните с наркотиците проблеми в Европа, съществуват редица инициативи, които илюстрират такива подходи. Липсва обаче информация относно ефективността на тези интервенции.

В Португалия конкретни действия, насочени към жените, могат да бъдат открити в основните ръководни документи за политиката и интервенциите по отношение на пристрастяващото поведение и зависимостите, а именно Националния план за намаляване на пристрастяващото поведение и зависимостите за периода 2013-20 г. Във Франция ръководството от 2016 г. Femmes et addictions („Жени и зависимости“) е предназначено да помогне на специалистите на първа линия да подобрят консултациите и подкрепата, предоставяни на жените. Ръководството включва също няколко препоръки за грижите за бременни жени при лечение с опиоидни агонисти и за семейно планиране за жени, лекувани с опиоидни агонисти.

В Германия центровете за амбулаторно лечение на пристрастяване предоставят услуги, свързани с пола, в много градове и метрополни области. Например LAGAYA в Щутгарт е център за психосоциално консултиране и лечение на зависимости за жени и момичета, както и за техните роднини и други близки за тях лица. Организацията FrauSuchtZukunft в Берлин предоставя редица услуги на жените, включително психосоциални грижи, консултации, кризисни интервенции и амбулаторна терапия за пристрастяване. Тя също така предлага посещения и консултации за жените в затвори.

В Австрия Dialog, организация за амбулаторна помощ на зависими лица, има определени работни часове, предназначени изключително за жени, когато в центъра няма мъже. Освен това Gesundheitsgreisslerei е амбулаторен център за лечение, управляван от жени за жени. Тя следва феминистичен подход, ориентиран към специфичните нужди на жените, и осигурява безопасно пространство за жените, страдащи от зависимост от алкохол, незаконни вещества или и двете, които се нуждаят от лечение, подкрепа или рехабилитация.

Услуги за намаляване на вредите, съобразени с особеностите на половата идентичност, са въведени в Каталония, Испания, от Metzineres, кооператив с нестопанска цел, ангажиран с намаляването на вредите, интегрирането на правата на човека и особеностите на половата идентичност, който осигурява безопасен подслон и мерки за намаляване на вредите за жените, които употребяват наркотици.

В Европа са предприети и мерки за удовлетворяване на потребностите на жените в местата за лишаване от свобода, които имат проблеми, свързани с употребата на наркотици. Програми за предоставяне на игли и спринцовки съществуват в някои затвори за жени в Испания и Люксембург, и в един затвор в Германия.

В цяла Европа редица служби за бременни и отглеждащи деца жени, употребяващи наркотици, се занимават и с широк кръг от други въпроси, сред които например акушерски и гинекологични грижи, семейно планиране, инфекциозни заболявания, психично здраве и лично и социално благосъстояние. Някои служби могат да се занимават с въпроси, свързани с родителската роля, включително с опасенията на жените, че децата им могат да бъдат отнети, както и да предоставят грижи за децата или настаняване, съобразено с интересите на детето.

В Унгария Józan Babák Klub се грижи за бременни жени или майки с деца на възраст под 2 години, като използва триетапен подход. Като първа стъпка жените се свързват с групата за самопомощ Józan Babák Klub, за да получат информация за услугата. На втория етап медицинските, правните, социалните и психологическите услуги могат да се използват анонимно. Бременна или отглеждаща деца жена, която участва в осем сесии за консултиране, получава малка парична награда за всяка сесия. На третия етап се организира контакт със здравни, социални или правни служби и предродилни грижи за бременни жени. По време на втората и третата стъпка член на групата за взаимопомощ Józan Babák Klub придружава жените до съответните служби.

Проектът Kangaroo е програма за родители в домашна среда в Белгия. Тя има за цел да подобри връзките на родителите с техните деца. Жените са подкрепяни в своята родителска роля. През деня децата ходят на ясла, детска градина или училище, а майките посещават терапевтична програма. Проектът предоставя информация на родителите, подпомага общи дейности с между родители и деца и тематични групи, предлага индивидуални консултации и гарантира, че родителите са придружени по време на сесии.

Последици за политиката и практиката

Основни

• За да се отговори на нуждите на жените с проблеми, свързани с наркотиците, са необходими услуги, съобразени с особеностите на половата идентичност и с преживените травми. Те могат да използват съществуващите международни инструменти за оценка на съобразяването с половата идентичност при здравните и социалните услуги.
• Персоналът в специализирани служби за борба с наркотиците и други здравни и социални служби, които влизат в контакт с жени, употребяващи наркотици, може да бъде обучен да има подходящи нагласи, знания и умения, които да му позволят да предоставя висококачествени грижи.
• Неосъждащата и безопасна среда за жените с проблеми с наркотиците улеснява достъпността на лечението и грижите.
• Необходими са координирани и интегрирани услуги за справяне с проблемите извън употребата на наркотици. Това може да изисква включване на сътрудничеството с други служби (като служби за психично здраве и грижи за деца) в изграждането на политики и стратегии.
• Важни са интервенциите за бременни жени и тези, които са в помощ на жени с деца.

Възможности

• Включването на разбивки по пол в рутинното събиране на статистически данни може да подобри разбирането ни за тенденциите в употребата на наркотици, социално-демографските фактори и проблемите, с които се сблъскват жените в даден регион. Това е решаваща стъпка в разработването на подходящи ответни мерки. Може да се обърне внимание и на това да се гарантира, че тези данни включват полово самоопределяне извън класификацията цис-джендър.
• Участието на жените, които използват наркотици, в планирането, формирането и разработването на засягащите ги политики и програми, може да подобри наличните услуги и да увеличи техния обхват.
• Прилагането на насоките за предоставяне на услуги за лечение на бременни жени, които употребяват наркотици, има потенциала да подобри резултатите както за майката, така и за детето.

Пропуски

• Необходими са научни изследвания, които разглеждат въпросите, свързани с половата идентичност, и ги отчитат във всички аспекти на проектирането на услугите, за да се определят видовете интервенции, които са най-подходящи за различните групи жени.
• Следва да се проучи необходимостта и ползата от специфични интервенции за жени, които имат проблеми с различни видове наркотици, включително злоупотреба с лекарства, отпускани по лекарско предписание, и употребата на няколко вида лекарства.
• Налице е неотложна необходимост от повече научни изследвания и ефективна оценка на подходите, които отговарят на нуждите на жените, употребяващи наркотици.

Допълнителни ресурси

EMCDDA

• Тематична страница за равенството между половете и наркотиците.
• Портал за най-добри практики.
• Жени, които употребяват наркотици: Въпроси, нужди, мерки, предизвикателства и последици за политиката и практиката, 2017 г.
• Бременност и употреба на опиоиди: стратегии за лечение, 2014 г.

Други източници

• Група „Помпиду“ - Съвет на Европа. Прилагане на подход, основан на равенството между половете, в политиките в областта на наркотиците: превенция, лечение и наказателно правосъдие, 2022 г.
• СНПООН. Жените и наркотиците Употреба на наркотици, предлагане на наркотици и последиците от тях (Световен доклад за наркотиците), 2018 г.
• СНПООН. Насоки за превенция на употребата на наркотици и лечение за момичета и жени, 2016 г.
• UNICRI. Насърчаване на съобразен с равенството между половете подход към пристрастяването, 2015 г.
• СЗО. Насоки за идентифициране и управление на употребата на наркотични вещества и разстройства, свързани с употребата на вещества по време на бременност, 2014 г.
• СЗО. Интегриран подход към равнопоставеността на половете за здравни мениджъри: практически подход, 2011 г.

Относно настоящото миниръководство

В настоящото миниръководство се прави преглед на това какво трябва да се има предвид при планирането или прилагането на здравни и социални ответни мерки за жените, които използват наркотици, и се прави преглед на наличните интервенции и тяхната ефективност. Разгледани са също така последиците за политиката и практиката. Миниръководството е част от по-голям комплект, който включва общо Здравни и социални мерки, насочени към проблемите с наркотиците: европейско ръководство.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (2022 г.), Жените и наркотиците: здравни и социални мерки, https://www.emcdda.europa.eu/publications/mini-guides/women-and-drugs-h….

Идентификатори

HTML: TD-06-22-207-BG-Q
ISBN: 978-92-9497-956-8
DOI: 10.2810/53448