Рамка за действие за разработване и прилагане на здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците

Преглед

• Здравните и социалните мерки за проблемите с употребата на наркотици в Европа се осъществяват в контекста на ЕС, националните и местните политики и правни рамки, като тези фактори влияят на избора и изпълнението на интервенциите.
• Ответните мерки трябва да се придържат към набор от ключови принципи, например зачитане на правата на човека, включително правото на най-висок достижим стандарт на физическо и психическо здраве.
• Разработването и прилагането на мерки, свързани с проблемите с употребата на наркотици, било то на ниво ЕС, национално, местно или индивидуално равнище, включва три основни стъпки:
  • идентифициране на естеството на проблемите, които трябва да бъдат преодолени;
  • избор на потенциално ефективни интервенции за справяне с тези проблеми; и
  • изпълнение, мониторинг и оценка на въздействието на тези интервенции.
• Много различни фактори трябва да бъдат взети предвид на всеки етап ; тук са разгледани някои от най-важните.

Вредите, свързани с употребата на наркотици, зависят от вида на съответния наркотик и от начина на неговата употреба, кой го използва и в какъв контекст. Множеството различни начини, по които тези фактори могат да си взаимодействат, водят до широк спектър от възможни сценарии за употреба на наркотици, които се свързват със здравни и социални последици с различна тежест. Най-често срещаните комбинации от форми на употреба на наркотици, профили на хората, употребяващи наркотици, и контекст на употреба на наркотици се различават между страните в Европа, в резултат на което се различават и естеството и обхватът на техните проблеми с наркотиците.

Наред с различията между отделните държави употребата на наркотици и свързаните с това проблеми може да се променят с времето. Това означава, че не може да има само един сценарий за справяне с проблемите, свързани с наркотиците, и че лицата, натоварени да предприемат ответни мерки за тези предизвикателства, трябва редовно да преразглеждат предоставяните услуги и да адаптират съществуващите интервенции или да разработват нови такива, за да посрещат променящите се потребности. Това също показва необходимостта от системен подход, при който оценката на ефективността се интегрира в разработването, изпълнението и мониторинга на ответните мерки, насочени към проблемите с наркотиците.

Тук представяме основните проблеми, които трябва да бъдат взети предвид при разработването и прилагането на здравни и социални мерки, свързани с проблемите с наркотиците. Освен това очертаваме рамката, около която е структурирано Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици: Европейско ръководство (2021 г.) Рамката за действие е замислена да бъде полезна за участващите в разработването и прилагането на здравни и социални интервенции и да служи като концептуален списък за проверка при преглед на съществуващата политика или практика или при разработването на нови дейности.

Рамка за разработване на здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците

Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици: Еевропейско ръководство предоставя отправна точка на тези, които планират или осъществяват здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците в Европа. Най-подходящите ответни мерки зависят от естеството на специфичните проблеми с наркотиците, контекста, в който те се появяват, и видовете интервенции, които са както възможни, така и социално приемливи. Предоставяйки ключова информация за някои от най-важните проблеми с наркотиците в Европа и възможните ответни мерки, ръководството има за цел да помогне на лицата, участващи в справянето с тези предизвикателства, да разработват нови програми и да подобряват съществуващите.

Представената тук рамка за действие ще помогне за изясняване на съвременните възгледи за процеса на реагиране и факторите, които трябва да се вземат предвид на всеки етап. Това ще е от особен интерес за онези, които планират здравната и социалната политика или интервенциите за справяне с проблемите с наркотиците, но може да се приложи и за ответните мерки на индивидуално ниво.

Освен това рамката осигуравя структура за различните компоненти на Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици: Европейско ръководство (2021 г.), в което здравните и социалните ответни мерки за редица проблеми с наркотиците в Европа се разглеждат от три различни гледни точки: видове и модели на употреба на наркотици; ролята на различните контексти; и потребностите на определени групи. Неизбежно има припокриване между тези различни перспективи и най-важните от тях са разгледани.

Три етапа за разработване на мерки за проблемите с наркотиците

Употребата на наркотици и свързаните с това проблеми е сложно и многоаспектно явление, което се променя с времето. Поради това мерките, необходими за предотвратяване и смекчаване на вредните последици за отделни лица и обществото, неизбежно са многобройни и разнообразни. Нещо повече, те трябва да бъдат гъвкави, за да се адаптират към променящите се модели на употреба на наркотици и произтичащите от това проблеми, както и към различните национални условия.

Процесът на реагиране на проблемите с употребата на наркотици може да бъде разделен на три общи етапа (Фигура 1): идентифициране на конкретните проблеми с наркотиците, които трябва да бъдат преодолени; избор на ответните мерки или интервенции, които трябва да бъдат въведени; и изпълнение на тези интервенции, като мониторинг и оценка на въздействието са неразделна част от този етап. Този подход може да бъде приложен при разработването на мерки на всяко ниво — национално, местно или системно. Аналогично същите основни процеси се прилагат независимо от това, дали дадена мярка за определен проблем се разработва за първи път или се преразглежда предоставянето на вече съществуващата. Въпреки че не са основен фокус тук, същите общи стъпки — идентифициране на проблема или оценка на потребности, избор на ответни мерки или интервенциите и изпълнение и преглед — също са уместни при работа с отделни лица, употребяващи наркотици.

Във всички случаи отправната точка следва да бъде постигането на разбиране за степента и естеството на проблемите, които да бъдат решени, което след това може да се превърне в цели за промяна. Това разбиране може да бъде получено от преглед на наличните данни за проблема, вариращи от национална статистика до местни изследвания и оценки на потребностите, както и от консултиране със заинтересованите страни, включително с хората, които употребяват наркотици, и техните най-близки контакти. Изборът на приоритети и цели на интервенциите се прави, след като проблемът е дефиниран, и ще зависи от обществените и политическите нагласи, както и от местните и националните приоритети.

На втория етап се вземат решения по отношение на действията, които следва да бъдат предприети, и се формулират планове за тяхното изпълнение. Факторите, които трябва да бъдат взети предвид на този етап, са видовете интервенции, които е вероятно да бъдат ефективни, целевите групи и контекстът, в който ще бъдат осъществени мерките. В зависимост от обстоятелствата това може да включва избор от редица възможни интервенции, за които има доказателства за ефективност; приемане и адаптиране на интервенции, които са показали, че работят на друго място; или разширяване или оптимизиране на съществуващите основани на доказателства интервенции. Ако не съществуват подходящи варианти, този етап от процеса може да включва разработване на нова интервенция. Когато дадена програма или стратегия вече е налице, може да е необходимо да се преразгледа предоставянето й в светлината на нуждите на определени групи или да се запълнят пропуските в обхвата. Тези решения ще бъдат повлияни от такива съображения като мащабът и сериозността на проблема, наличните ресурси и компетенции, очакваните резултати, ценностите и предпочитанията на общността.

След като бъдат избрани подходящите мерки, следва етапът на изпълнението. Дали базирана на доказателства интервенция работи в даден случай, ще зависи от това, как тя се прилага на практика, и от местния контекст. Поради това съществен компонент на този етап са мониторингът и оценката на изпълнението, включително разходите и резултатите, за получаване на обратна връзка в постоянния процес на преглед и планиране.

Общ контекст и основни принципи

Различни международни политики и документи, включително Общата позиция за UNGASS, Стратегията на ЕС за борба с наркотиците и други документи на ЕС, например минималните стандарти за качество за намаляване на търсенето, подчертават редица ключови принципи на здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици. За целите на това ръководство сме идентифицирали онези, които са централни за ответните мерки в тази област (вижте карето: Ключови принципи за здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици в Европа). Тези принципи са основополагащи за всички здравни и социални мерки и се обсъждат в различен контекст в няколко компонента на Здравни и социални мерки, свързани с употребата на наркотици: Европейско ръководство (2021 г.).

Както правната рамка на дадена държава, така и дейностите по правоприлагане, които тя извършва, могат да окажат значително въздействие върху здравните и социалните мерки, като възпрепятстват или улесняват тези действия (вижте карето: Ключови политики и правни рамки). Например дейности по прилагане на закона, насочени към употребяващи наркотици, може да попречат на търсенето на помощ, докато дейностите за контрол на наркотиците могат да изострят вредите, свързани с употребата, и да възпрепятстват ефикасното и ефективно функциониране на здравните и социалните услуги. От друга страна, трудово законодателство, което предотвратява дискриминацията срещу хора с предишни проблеми с наркотиците, може да насърчи социалната реинтеграция и да подобри ефективността на програмите за лечение и рехабилитация. Така законодателните и политическите подходи на страните членки на ЕС, които се различават значително, могат да окажат голямо въздействие върху приетите здравни и социални мерки и ресурсите за тях, както и върху тяхната ефективност.

Останалите раздели в този документ описват рамката за планиране на мерките и разглеждат по-подробно факторите, които трябва да бъдат взети предвид на всеки етап.

Дефиниране на проблема и оценка на потребностите

Дефиниране на проблема или изготвяне на оценка на потребностите може да се извърши на различни нива и от различни действащи лица, включително обществени органи, отговорници по планиране, консултанти или практикуващи специалисти. Възможни са различни подходи и са налице множество инструменти, които да подпомогнат процеса, например Набор от инструменти за превенция и оценкаt (PERK) и рутинни показатели , поддържани от ЕЦМНН. На индивидуално ниво здравните специалисти могат да използват утвърдени инструменти за оценка, като Европейският индекс за оценка степента на зависимост (EuroASI) или Тестът за идентифициране на разстройства, свързани с употребата на наркотици. Онлайн Банка с инструменти за оценка съдържа богат набор от инструменти, които могат да бъдат полезни както на индивидуалнониво, така и на ниво популация.

 

На етапа на първоначална оценка трябва да бъдат разгледани редица ключови въпроси: кой е засегнат; какви видове вещества и модели на употреба са включени; и къде се появява проблемът? Ответните мерки трябва да бъдат съобразени с конкретните изпитвани проблеми с наркотиците, като те могат да се различават в различните страни и във времето. Широкият спектър от фактори, които трябва да бъдат взети предвид на този етап от процеса, се обсъждат в този раздел и са илюстрирани на Фигура 2.

Разбиране на проблемите, произтичащи от определени видове или модели на употреба на наркотици

Психоактивните вещества въздействат на мозъка, като предизвикват различни промени във възприятията, настроението, мисленето и поведението. Първоначално тези ефекти могат да бъдат положителни, например да облекчат болка или психически дистрес или да предизвикат удоволствие, но също така могат да доведат до редица вреди — или в резултат на преките токсични ефекти на веществото върху организма, или чрез интоксикация, тъй като наркотиците могат да доведат до състояние на еуфория, същевременно нарушавайки рационалното мислене и физическата координация. Ако човек в състояние на интоксикация шофира автомобил, управлява машини или извършва физическа дейност, той може да нарани себе си или другите, а понякога дори да причини смърт. В състояние на интоксикация хора могат също да проявят насилие както вкъщи, така и в социални ситуации, които улесняват подобно поведение, например в барове, претъпкани с други хора в нетрезво състояние. Хроничната употреба на наркотици, особено продължителната ежедневна употреба, може да доведе до синдром на зависимост, при който хората могат да се затрудняват да намалят или спрат употребата на определен наркотик, въпреки вредите, нанасяни на тяхното здраве и благополучие, както и това на семейството и приятелите им. Ако тази употреба на наркотици е продължителна, тя може да предизвика или задълбочи симптомите на психични и физически разстройства и да попречи на изпълнението на важни социални функции, например ходене на училище, работа или грижа за деца. Сред хората, чиято употреба на наркотици е напреднала до зависимост, често се срещат проблеми с психичното здраве и съпътстващи физически заболявания, а много от тях имат трудности при запазване на постоянна заетост или сигурно жилище.

Проблемите с наркотиците може да варират според вида на съответния наркотик, начина на приемане (напр. орално, пушенe или инжектиранe) и честотата или модела на употреба. Тези променливи взаимодействат с други фактори, например характеристиките на лицето, употребяващо наркотика (напр. млади хора, жени или мъже, социално интегрирани или в неравностойно положение), както и социалния контекст, в който се употребяват наркотиците (напр. работно място, вкъщи, в нощен клуб или бар, по улиците), което или увеличава или намалява проблемите, изпитвани от хората, употребяващи наркотици. Поради това е важно да се определи кои от тези фактори са релевантни при разработването на интервенции за справяне с проблемите с наркотиците.

Идентифицирането на основните проблемни наркотици и модели на употреба ще покаже вероятните големи вреди, свързани с тях . Хероинът и фармацевтичните опиоиди са свързани с висок риск от зависимост, особено при инжектиране. Тяхната употреба може да доведе до фатални свръхдози, а ако хората споделят замърсени принадлежности за инжектиране, те рискуват да се заразят и да разпространят инфекции, пренасяни по кръвен път, като ХИВ и хепатит В и С.

Стимуланти като кокаин, MDMA и амфетамини водят до интоксикация. Тези наркотици често се използват с цел развлечение, но могат да бъдат свързани с по-проблемни модели на употреба и начини на поглъщане, като инжектиране или пушене. Под въздействието на тези вещества хората могат да участват в рисково сексуално поведение и други дейности (напр. шофиране), които излагат на риск тяхната безопасност и тази на другите. Когато стимулантите се използват във високи дози в продължение на седмици или месеци, те могат да провокират психози и сериозни сърдечносъдови инциденти като инфаркт или инсулт. В случая на някои стимуланти, като MDMA, фатални или много тежки вреди могат да възникнат след единична доза с висока концентрация, т.е. не са непременно свързани с редовна употреба.

Канабисът има много малък риск от фатални последствия, но употребата му може да бъде свързана с с остра интоксикация, изискваща постъпване в болница. Рискът от развиване на зависимост от канабис се оценява като по-нисък в сравнение с опиоидите или легалните наркотици като алкохол и тютюн. Въпреки това лицата, които редовно употребяват канабис, може да развиват проблемна употреба и да търсят помощ за нейното прекратяване. Освен това се смята, че редовната или започналата в ранна възраст употреба на канабис е свързана с повишен риск от развитие на психични разстройства или със социални и образователни проблеми.

Хората, които употребяват наркотици, са склонни да приемат повече от едно вещество. повечето участват в полиупотреба – употребата на няколко наркотика в комбинация или по различно време. Например инжекционно употребяващите хероин често употребяват други опиоиди, алкохол, тютюн, бензодиазепини, канабис и стимуланти. Употребяващи кокаин са склонни да го приемат заедно с алкохол. Много хора, които всекидневно употребяват канабис, пушат и тютюн. Тези комбинации от наркотици могат да увеличат риска от вреди, например чрез повишаване на вероятността от токсични наркотични ефекти, фатални свръхдози или развиване на зависимост от множество наркотици, която може да се окаже по-трудна за преодоляване от зависимостта към един-единствен наркотик.

Разбиране на ролята на различните контексти

Контекстът, в който се употребяват наркотици трябва да се взема предвид, тъй като той може да повлияе на вида и степента на вредите, които употребата на наркотици може да причини. Лицата, които употребяват наркотици, когато са сами, може да са изложени на по-голям риск от някои вреди; в частност, няма да има кой да им окаже помощ в случай на свръхдоза. Употребата на опиоиди, докато лицето е само, например увеличава риска от фатална свръхдоза.

Хората, които употребяват наркотици на обществени места, често правят това тайно и набързо. Това може да повиши риска от свръхдоза или от заразяване с вирусна инфекция, пренасяна по кръвен път, ако се споделят принадлежности за инжектиране. Лошата хигиена, често свързана с този контекст, също повишава риска от редица инфекции. Това е специфичен проблем за бездомните хора (вижте.Опиоиди: здравни и социални мерки, Инфекциозни заболявания, свързани с наркотиците: здравни и социални мерки).

Във връзка с местата за развлечение например, употребата на MDMA в горещи нощни клубове може да изложи лице, което вече е предразположено към хипертермия, на по-голям риск да изпита този рядък, но сериозен нежелан резултат. В по-общ план употребата на наркотици на работното място може да представлява рискове за безопасността, например при работа с машини или шофиране под въздействие на наркотик.

Разбиране на вредите за лицата и общностите

Важна стъпка при дефинирането на проблема е идентифицирането на най-важните двигатели (или причинни фактори) за вредите, както и кои лица или общности са основно засегнати. Например има ли проблем поради нарастващата употреба на канабис сред младите хора? И ако е така, дали той е концентриран сред определена възрастова група, общност или географски район? Освен това, свързана ли е нарасналата употреба на канабис с процента на отпадане от училище, повишаване на младежката безработица или увеличаване на проблемите с психичното здраве? Отговорите на тези въпроси ще изяснят проблемите, които трябва да се засегнат, резултатите, които трябва да се търсят, и критериите, по които да се измерва въздействието на интервенцията.

Множество индивидуални и обществени фактори могат да направят някои хора, които употребяват наркотици, по-уязвими към вреди. Това важи и по отношение на семействата и общностите, засегнати от проблемите с наркотиците. Тези фактори взаимодействат по сложни начини, което води до намаляване или увеличаване на рисковете и вредите, свързани с употребата на наркотици. Освен това те могат да действат заедно с употребата на наркотици по кръгов начин, като създават порочен кръг. Някои от ключовите компоненти, които трябва да бъдат взети предвид, както и тяхното въздействие върху вредите, свързани с употребата на наркотици, са обобщени в карето „Примери на фактори, които да бъдат взети предвид при оценка на проблемите с наркотиците“. Повече информация е предоставена в различните компоненти на ръководството.

Идентифициране и приоритизиране на проблемите, които да бъдат решени

Оценката на потребностите може да идентифицира редица потенциални проблеми, които да бъдат разрешени. При вземане на решение, кои проблеми да бъдат засегнати, полезен е подходът на общественото здраве. Този подход първо оценява тежестта на проблемите, с които се сблъскват хората, употребяващи наркотици. Следващата стъпка в процеса е да се търсят интервенции, които ще намалят въздействието на идентифицираните проблеми с наркотиците. Този подход идентифицира приоритетните области за действие въз основа на доказателствата, но също така до известна степен се повлиява и от политическите и обществени нагласи.

Например в много европейски държави смъртните случаи в резултат на свръхдоза наркотици са основната причина за смъртност сред мъжете на възраст между 25 и 55 години, а в някои райони тя нараства, като хероинът или други опиоиди са замесени в по-голямата част от тези случаи. Случаите на преждевременна смърт имат огромно въздействие върху семействата (които губят родители, деца или братя и сестри), както и върху обществото като цяло и поставят големи изисквания за спешни здравни услуги. Поради това намаляването на смъртните случаи, свързани с опиоиди, е с висок приоритет за общественото здраве от гледна точка на политиките в областта на наркотиците в много юрисдикции.

Смъртните случаи и други нежелани събития, свързани с нови психоактивни вещества, често пораждат значително медийно внимание и обществена загриженост. Въпреки че тези събития са редки, справянето с вредите, свързани с употребата на тези вещества, които крият неизвестни рискове за хората, употребяващи наркотици, е приоритет в цяла Европа.

Друг повод за загриженост е наличието на места на открито, където употребата на наркотици и търговията с тях се случва на обществени места. Тези места, свързани с нарушаване на обществения ред и с потенциала за насилие, често пораждат загриженост сред обществото и могат да бъдат приоритет за интервенция. Свързаните с това ответни мерки трябва да имат предвид потребностите както на местните общности, така и на хората с високорискова употреба на наркотици.

Разработване на подходящи здравни и социални мерки

Изясняване на целите на интервенциите

След дефинирането на проблемите с наркотиците, които трябва да бъдат решени, следващата стъпка е да се идентифицират ответните мерки, които е вероятно да са ефективни за справянето с тях. Когато е подходящо, може да се използва комбинация от интервенции, тъй като отделните мерки рядко са достатъчни. Изборът на подходящи мерки изисква ясно разбиране на основните цели на интервенциите. Например целите могат да бъдат една или повече от следните:

• да се предпазят младите хора от започване да употребяват наркотици;
• да се забави възрастта, на която хората започват да употребяват наркотици;
• да се предотврати преминаването от експериментална употреба на наркотици към редовна;
• да се помогне на хората да спрат употребата на наркотици;
• да се намали употребата на наркотици и вредите от това сред хората, които вече употребяват наркотици;
• да се намалят свързаните с наркотиците вреди, изпитвани от общностите; или
• да се повиши социалната интеграция на хора с проблеми с наркотиците.

Целите ще зависят от комбинация от фактори, включително оценка на естеството и етапа на развитие на проблема с наркотиците, който да бъде засегнат, например:

• Започва ли ново вещество да причинява проблеми, въпреки че броят на хората, които го употребяват, все още е относително малък?
• Причинява ли нови проблеми установен наркотик като хероин предвид многото хора с високорискова употреба на наркотици или съществуващите интервенции не успяват да се справят адекватно с дълготрайните вреди?
• Има ли притеснения от възобновяване на употребата на незаконни наркотици като MDMA?

В случай на ново психоактивно вещество целта може да бъде да се обезсърчат младите хора да експериментират или да се насърчават започналите да спрат употребата или да не употребяват редовно, като същевременно се избягва създаването на впечатление, че употребата на такива наркотици е обичайна практика. Възможно е да са необходими изследвания за идентифициране на проблемните модели на употреба на нови наркотици. Може да е необходимо предоставящите здравно образование да проучат ефективни и насочени начини за информиране на употребяващите наркотици относно потенциалните вреди и най-рисковите модели на употреба на наркотици, например интервенции с участие на лица в същото положение, или публикуване на съобщения в избрани и ползващи се с доверие канали на социалните медии.

В случая на установен наркотик целта може да бъде предотвратяване на започването на употреба на наркотици и насърчаване на употребяващите наркотици, които изпитват проблеми, да се обърнат към услуги в областта на зависимостите.

Разбиране и използване на доказателства

При разработването и прилагането на ответните мерки могат да се използват различни видове доказателства. Това може да включва:

• такива оценки на интервенции, като рандомизирани контролирани проучвания и други експериментални дизайни или проучвания чрез наблюдение. Те могат да помогнат да се оцени качеството на доказателствата и посоката на ефекта на всяка интервенция (полезен или не);
• проучвания на изпълнението, които изследват фактори, за които се установява, че са свързани с ефективното предоставяне на услуги;
• обобщения на експертни мнения от заинтересованите страни. Това може да се използва например при разработването на насоки (за допълване на други форми на доказателства). В идеалния случай това следва да включва принос както от предоставящите интервенцията, така и от потенциалните потребители.
• общи научни и изследователски заключения, които могат да помогнат при разработването на нови интервенции.

Различните видове доказателства се различават по своите силни и слаби страни и по информацията, която могат да предоставят. Проблемите, свързани с наркотиците, са многоаспектни и изискват не само медицински, но и социално-икономически и образователни интервенции. Като резултат, често е необходимо да се интегрират доказателства от редица дисциплини и видове изследвания, като се използват както количествени, така и качествени изследователски методи.

Първата стъпка при прегледа на наличните доказателства с оглед информирано вземане на решения е да се формулира изследователският въпрос, който на свой ред определя най-подходящия дизайн на изследването. Например ефективността на лечението при отделни лица обикновено се оценява най-добре чрез рандомизирани контролирани проучвания. За да се определи дългосрочното въздействие на една интервенция, която вече е доказала своята ефективност, или въздействието на по-широки политики или интервенции сред населението, проучванията чрез наблюдение вероятно ще бъдат по-подходящи. Те включват например лонгитюдни или кохортни проучвания, прекъснати времеви серии или контролирани проучвания преди и след.

Важно е също да се вземат предвид качеството и релевантността на наличните доказателства. Дали констатациите са взети от планирани по подходящ начин проучвания и се основават на добре проведени изследвания, което минимизира отклоненията? Дали са представени коректно и свързани ли са с целевите групи, представляващи интерес?

Има няколко начина за оценка на качеството на наличните доказателства. Най-добрите доказателства идват от систематични прегледи, които съчетават резултатите от множество изследвания и оценяват тяхното качество, както и степента, до която показаните констатации са последователни. Въпреки това при възникващи нови направления може да е необходимо известно време, за да се извършат достатъчно първични проучвания и да се направят систематични прегледи, което означава, че често ще се налага разработване на услуги в области, в които доказателствената база е слаба или частична.

При използване на доказателства е важно също така да се признава, че качеството на доказателствата не е единственото съображение, тъй като може да има интервенции, които са показали ефективни резултати, но за които към момента доказателствата са слаби, тъй като все още не са проучени в достатъчна степен. По същия начин може да има висококачествени доказателства, че дадена интервенция е ефективна, но тя да има доста малък благоприятен ефект. Важното е, че твърденията за доказателства не са широко приложими, а са свързани със специфични резултати, както и със специфични групи, контекст или и с едното и другото. Следователно, разбирането на това, как са определени и измерени резултатите е от решаващо значение, когато се разглежда как могат да се интервпретират наличните доказателства.

Оценка на доказателствата, използвани в това ръководство

Твърденията за доказателства в това ръководство са обобщение на това, което е известно за реагирането на употребата на наркотици. Те отразяват само области, в които имаме ясни доказателства в подкрепа на интервенция. В много ситуации доказателствата в подкрепа на интервенция са ограничени поради липса на надеждна оценка или защото наличните доказателства не са синтезирани по начин, който улеснява оценката (т.е. не са провеждани систематични прегледи или мета-анализи на доказателствата). Липсата на доказателства или доказателствата с ниско качество не означават непременно, че дадена интервенция не работи. Това означава, че интервенцията все още не е адекватно оценена, така че към настоящия момент има висока степен на несигурност при прогнозиране на това, какво въздействие тя ще има.

Методология

В това ръководство твърденията за доказателствата се основават на доказателства от систематични прегледи и мета-анализи, публикувани от януари 2010 г. до март 2021 г. За всяка тема са установени систематични прегледи и мета-анализи чрез търсене в PubMed, като се използвани релевантните заглавия на медицински теми. От идентифицираните съответни проучвания са получени пълнотекстови документи за извършване на релевантните прегледи, от които са извлечени ключови данни: подробности за публикацията, изследвана популация, оценена интервенция, описание на включените изследвания (т.е. брой на изпитванията/участниците, видове на изследователски дизайн) и качество (изследователски дизайн). Когато са налични, са извлечени и използвани твърдения за доказателствата и техните оценки за качество според GRADE (Cochrane GRADE). Доказателствата, получени от единични проучвания, са оценени като „много ниско качество или недостатъчни доказателства“. Когато има повече от един преглед по конкретна тема, твърденията за доказателства се основават на най-новите налични надеждни доказателства и отчитат последователността на доказателствата в различните прегледи. Когато доказателствата не са последователни, е направена преценка относно най-силните доказателства въз основа на актуалността на прегледа и на броя и качеството на включените проучвания. В някои случаи оценките на GRADE за качество за прегледи трябва да бъдат преоценени, за да се запази последователността в прегледите. Доказателствата от описателните прегледи като цяло се изключват.

Поради използваните методи твърденията за доказателства задължително са ограничени до области, в които ползите от интервенцията могат да се потвърдят (или опровергаят) от наличните подходящи доказателства. В някои случаи може да са налице добри доказателства, които да демонстрират ползите от дадена интервенция, но те не са обобщени по начин, който да позволява да се прецени качеството на доказателствата (т.е. не съществуват систематични прегледи или мета-анализи). В тези ситуации доказателствата относно тази интервенция не се включват в твърденията за доказателства. В други ситуации са налице доказателства само от едно проучване или са с ниско качество (напр. поради ограничения на изследователския дизайн). Това означава, че доказателствата не са убедителни; приписаната оценка за качество на твърдението за доказателства в тези ситуации е много ниска или недостатъчна. В много области на интервенции ние не съобщаваме за доказателства, когато те са неубедителни или са с много ниско качество поради ограничено място.

Обобщаване на доказателствата

Основаната на доказателства оценъчна система, използвана в това ръководство, има две измерения. Всички доказателства се отнасят до специфичен резултат, измерен в специфична популация и/или контекст и времева рамка.

Първото измерение отразява посоката на ефекта от интервенцията — т.е. дали последователно се установява, че интервенцията води до полза, неясна полза или потенциална вреда:

• ПОЛЗА: Доказателства за полза в планираната посока.
• НЕЯСЕН: Не е ясно, дали интервенцията води до планираната полза.
• ПОТЕНЦИАЛНА ВРЕДА Доказателства за потенциална вреда или доказателства за това, че интервенцията има ефект, обратен на планирания (напр. увеличаване, а не намаляване на употребата на наркотици).

Второто измерение представлява качеството на доказателствата и се основава на Системата за оценка Cochrane GRADE, където оценките отразяват доверието в качеството на доказателствата. Това се показва чрез:

• ВИСОКО: Можем да имаме високо ниво на доверие в наличните доказателства
• УМЕРЕНА: Имаме приемливо доверие в наличните доказателства
• НИСКО: Имаме ограничено доверие в наличните доказателства
• Very low: Наличните в момента доказателства са недостатъчни и следователно съществува значителна несигурност, дали тя ще доведе до планирания резултат.

Доказателствата с ниско или много ниско качество са често срещани при нови ответни мерки или интервенции, насочени къмпоявяващи се проблеми. Поради това е важно да бъде включена оценката и да се внимава за възможни неблагоприятни или непланирани резултати.

Избор на най-подходящите варианти за мерки

Следващият етап, който се основава на оценка на потребностите и дефинирани цели, е да се вземе решение за подходяща мярка. Потенциално има три начина да се подходи към това: разширяване или подобряване на съществуваща мярка; използване на подход или програма, прилагани другаде; или разработване на нова интервенция. В някои случаи най-подходящата тактика може да е леко модифициране на съществуваща мярка (напр. удължаване на работното време на дадена услуга или добавяне на компонент към програма за обучение). При други обстоятелства може да е необходима нова интервенция и ще трябва да се вземат предвид редица фактори при избора на най-подходящия и ефективен отговор (Фигура 3).

Първите въпроси, които трябва да бъдат зададени, са какви варианти на мерки са налични за справяне с проблема и какви доказателства съществуват за тяхната ефективност? В идеалния случай интервенциите трябва да бъдат подкрепена от най-силните налични доказателства, ако е възможно – мета-анализи и систематични прегледи на широкомащабни рандомизирани контролирани проучвания и проучвания чрез наблюдение на резултатите от лечение, които съчетават резултати от множество проучвания, включващи голям брой лица. Такива доказателства обаче невинаги могат да бъдат получени, ив другия край на спектъра, в случаите, когато данните са много ограничени или не съществуват, експертният консенсус може да бъде най-добрият вариант, докато не бъдат получени по-убедителни доказателства.

Ако не са налични подходящи мерки, може да е необходимо изследване, за да се разработи интервенция, да се проучи нейната осъществимост и да се оцени нейната приемливост за целевата група. По-късно, когато програмата е изпълнена и е натрупан опит от използването ѝ, ще е необходимо изследване за нейната оценка.

Основните видове налични мерки и начините на предоставяне са описани накратко в следващия раздел. За справяне с множеството аспекти на сложни проблеми често ще е необходима комбинация от ответни мерки.

Друг фактор, който следва да се вземе предвид на този етап, е специфичната целева група, която ще се възползва от интервенцията. Например програмата ще бъде предоставена на:

• цялото население, което потенциално може да употребява наркотици, например възрастните;
• подгрупи от населението, които са в по-висок риск да започнат да употребяват наркотици или които може да имат специфични потребности, например младежи в неравностойно социално положение, бездомни хора, жени, групи от етнически малцинства; или
• хора, които вече употребяват наркотици или са индивидуално уязвими?

Финалното съображение е контекстът, в който ще бъде предоставена програмата, например училища, нощни заведения, работни места, затвори или лечебни заведения. Тази разнообразни места могат както да предоставят възможности, така и да налагат ограничения, които трябва да бъдат взети предвид.

В допълнение към изброените по-горе, при избора на набора от интервенции, които да бъдат приложени, трябва да бъдат взети предвид и други фактори. Те включват наличните структури и ресурси за предоставяне на съответните услуги. Например:

• Има ли правителствени, нестопански, граждански и благотворителни организации, които вече предоставят този вид услуги?
• Достъпни ли са услугите в достатъчна степен или, ако не са, имат ли капацитет да се разширяват?
• Какви допълнителни ресурси може да са необходими, за да могат съществуващите услуги да разширят капацитета си, например: средства за нови сгради, допълнителен персонал и обучение на персонала?

Във времена на ограничени ресурси или при необходимост от бързо реагиране при криза може да се наложи да се балансира между обхвата на услугите (достигане до най-голям брой хора) и интензивността или нивото на предоставяне (качество на услугите), които могат да бъдат предложени.

Нивото на политическия приоритет на проблема с наркотиците е важен фактор при разпределението на ресурсите. Достатъчно ли е да се генерират ресурсите, необходими за разширяване на капацитета, или от съществуващите доставчици на услуги се очаква да се справят с новия проблем с наличните ресурси? Как ще се вземат решенията по отношение на приоритизирането на предоставянето на услуги на различни клиенти и разпределянето на ресурсите между различните услуги?

Освен това обществените нагласи към употребата на наркотици може да бъде основен определящ фактор за политическия приоритет, влияещ върху размера на отпуснатите обществени ресурси, и за подхода за справяне с проблемите с наркотиците. Тези нагласи ще зависят от преобладаващите „управляващи образи“ на употребата на наркотици — дали употребата на наркотици се възприема главно като порок, престъпление, личен избор, заболяване или увреждане.

Освен това законите за наркотиците в дадена държава могат да окажат въздействие върху вида на предприеманите ответни мерки. Във всички страни от ЕС притежанието на контролирани наркотици е дефинирано от закона като престъпление, а в много от тях употребата им е престъпление. По принцип лицата, които употребяват незаконни наркотици, могат да бъдат осъдени на лишаване от свобода, но много държави предприемат подход на общественото здраве по отношение на здравните и социалните проблеми, произтичащи от употребата на наркотици, и пренасочватупотребяващите наркотици от наказателно правната система към лечение. В някои страни това доведе до увеличаване на финансирането за лечение и инициативи за справяне със здравните и социалните проблеми, с които се сблъскват хората, употребяващи наркотици.

Основни видове налични мерки

На разположение е широк набор от здравни и социални мерки за справяне с проблемите, свързани с наркотиците. Те могат да се прилагат при различни групи от населението, на различни етапи от проблема с наркотиците, самостоятелно или в комбинация. Всички тези мерки, разглеждани на национално или местно ниво, могат да бъдат част от всеобхватна система за намаляване на търсенето на наркотици и трябва да бъдат координирани и интегрирани. В момента все по-голям брой интервенции за превенция, лечение и намаляване на вредите се предоставят онлайн.

Подходи за превенция

Подходите за превенция на употребата на наркотици обхващат широк спектър, който варира от такива, насочени към обществото като цяло (превенция в средата) до интервенции, насочени към индивиди в риск (индикативна превенция). Основните предизвикателства са свързани със съчетаването на тези различни стратегии с подходящите целеви групи и контекст, като същевременно се гарантира, че те са основани на доказателства и имат достатъчно покритие на населението. Повечето стратегии за превенция поставят акцент върху употребата на вещества като цяло, макар че някои от тях също така взимат предвид свързани проблеми, например насилие и рисково сексуално поведение, а ограничен брой стратегии са насочени към специфични вещества като алкохол, тютюн или канабис.

• Стратегиите за превенция в средата имат за цел да променят културната, социалната, физическата и икономическата среда, в която хората правят избор относно употребата на наркотици. Те включват такива мерки като ценообразуване на алкохола и забрани за рекламиране на тютюневи изделия и тютюнопушене, за които има добри доказателства за ефективност. Други стратегии целят да осигурят защитена училищна среда, например чрез насърчаване на положителен и подкрепящ климат на учене и преподаване на граждански норми и ценности.
• Универсалната превенция се намесва в специфичен контекст или определени групи, семейства или общности, при които има по-голяма вероятност да развият употреба или зависимост от наркотици, често защото имат по-малко социални връзки и ресурси.
• Селективната превенция intervenes in specific settings or with particular groups, families or communities that are more likely to develop drug use or dependence, often because they have fewer social ties and resources.
• Индикативната превенция е насочена към лица с поведенчески или психологически проблеми, при които се предвижда по-висок риск от проблеми, свързани с употребата на вещества, на по-късен етап от живота. В повечето европейски държави индикативната превенция включва предимно консултиране на млади хора, употребяващи наркотици.

Лечение

За лечението на проблеми, свързани с употреба на наркотици, в Европа се прилага набор от интервенции, включително психосоциални интервенции, фармакологично лечение и детоксикация. Относителното значение на различните налични лечебни модалности се влияе от редица фактори, включително организацията на националната здравна система и естеството на проблемите с наркотиците във всяка страна. Услугите за лечение за употреба на наркотици могат да се предоставят в различни болнични и извънболнични условия: специализирани отделения; звена на първични здравни грижи и клиники за психично здраве; нископрагови програми; резидентни звена в болници и специализирани резидентни центрове; или отделения в затворите.

В Европа лечението за употреба на наркотици се предоставя най-често в извънболнични условия, като двете основни модалности на тези услуги са лечението с опиоидни агонисти [¹] и психосоциалните интервенции.

Все по-често широк набор от лечебните интервенции се предоставят онлайн. Интернет базираните интервенции имат потенциала да разширят обхвата и географското покритие на програмите за лечение до хора сизпитващи проблеми с употребата на наркотици, които иначе може да нямат достъп до специализирани услуги за зависимости.

Лечението с опиоидни агонисти е преобладаващата интервенция за употребяващите опиоиди в Европа. Като цяло то се предоставя в специализирани амбулаторни условия, въпреки че в някои страни то също се предлага в стационарни болнични условия и затвори. Освен това общопрактикуващите лекари играят важна роля, често чрез споделени грижи със специализирани центрове за лечение на зависимости.

Психосоциалните интервенции включват консултиране, мотивационно интервюиране, когнитивно-поведенческа терапия, водене на случай, групова и семейна терапия и превенция на рецидив. Тези интервенции помагат на хората да контролират и преодоляват проблемите, свързани с употребата на наркотици. Те са основната форма на лечение, предоставяно на употребяващите канабис и стимуланти, например кокаин и амфетамини. Те се предлагат и на хората, които употребяват опиоиди, в комбинация с лечение с опиоидни агонисти. В много държави отговорността за извънболничното психосоциално лечение се поделят между държавни институции и неправителствени организации. Обикновено търговските доставчици играят второстепенна роля в предоставянето на психосоциални интервенции в Европа.

По-малка част от лечението за употреба на наркотици в Европа се предоставя в стационарни условия. Стационарно или резидентно лечение, независимо в болница или извън болница, изисква клиентите да живеят в лечебното заведение за период от няколко седмици до няколко месеца, с оглед да могат да се въздържат от употреба на наркотици. Предоставянето на лечение с опиоидни агонисти в болнични условия е рядко, но се прилага за избрани групи клиенти с високи нива на заболеваемост. Необходимо условие за постъпване може да бъде детоксикация, краткосрочна интервенция, под медицинско наблюдение, насочена към намаляване и прекратяване на употребата на вещества, с предоставена подкрепа за облекчаване на абстинентните симптоми или други негативни ефекти. Детоксикацията обикновено се осъществява като стационарна интервенция в болница, специализирани лечебни центрове или резидентни заведения с медицински или психиатрични отделения.

В болнични условия клиентите получават индивидуално структурирано психосоциално лечение и участват в дейности за рехабилитация и подпомагане на тяхната реинтеграция в обществото. Често се използва подходът на терапевтичната общност (вижте Опиоиди: здравни и социални мерки). Стационарно лечение може да се предоставя и в психиатрични болници за пациенти със съпътстващи психично-здравни проблеми. Държавните институции, частният сектор и неправителствените организации участват в предоставянето на стационарни грижи в Европа, като основните доставчици варират в различните страни.

[¹] Терминът лечение с опиоидни агонисти се използва тук като предпочитан израз, който обхваща редица лечения, включващи предписване на опиоидни агонисти за лечение на опиоидна зависимост. Читателят трябва да е наясно, че този термин включва опиоидна субституираща терапия (OST), което все още може да се използва в някои от нашите инструменти за събиране на данни и в исторически документи.

Социална реинтеграция

Много хора с високорискова употреба на наркотици, особено хронична употреба на опиоиди, изпитват социално изключване. Те често са безработни и с ниска степен на образование, а много от тях са бездомни или нямат постоянно жилище. Интервенциите за справяне с тези проблеми се фокусират върху социалната реинтеграция на хората, употребяващи наркотици, включително подобряване на способността на лицето да намира и запазва заетостта.

Предприеманите подходи включват програми за професионално обучение, които имат за цел да подобрят уменията и качествата, необходими за намиране и запазване на работа. Преходът от лечение към постоянна работа може да бъде улеснен от социалните предприятия и кооперациите, които предлагат професионален опит и подкрепена заетост. Програмите, които се ангажират с бизнеса, за да насърчават работодатели да наемат хора, които са имали проблеми с наркотиците, и предоставят подкрепа на работното място, също са ценни.

Справянето с жилищните проблеми също често се разглежда като съществено за социалната реинтеграция. Услугите за жилищна подкрепа могат да предоставят краткосрочно или дългосрочно настаняване, както и достъп до други услуги, например медицински грижи, лечение на зависимости, социални дейности, образование и обучение. Такава е например програмата „Първо жилище“ (Housing First), която предоставя настаняване възможно най-бързо, преди справяне с проблема с наркотиците или предоставяне на друга подкрепа на лицето.

Намаляване на вредите

Намаляването на вредите обхваща интервенции, програми и политики, насочени към намаляването на здравните, социалните и икономическите вреди, причинени на индивиди, общности и общества от употребата на наркотици. Основен принцип за намаляване на вредите е разработването на прагматични мерки за справяне с употребата на наркотици чрез йерархия от интервенционни цели, които поставят основен акцент върху намаляването на свързаните със здравето вреди от продължителна употреба на наркотици. Намаляването на вредите е насочено към непосредствените здравни и социални нужди на хората с проблемна употреба на наркотици, по-специално на социално изключените, като предлага лечение с опиоидни агонисти и програми за обмен на игли и спринцовки с цел предотвратяване на смъртните случаи от свръхдоза и намаляване на вероятността от заразяване с инфекциозни заболявания. Допълнителните подходи включват работа на терен (аутрич), промоция на здравето и образование.

За да бъдат предпазени както употребяващите наркотици, така и обществото от вредите, свързани с употребата на наркотици, се изисква рамка от интервенции в различни области на потенциална вреда и риск, които могат да помогнат за постигане на по-добри здравни и социални резултати във времето. Важни потенциални цели за интервенции в тази област включват мерки за намаляване на риска от ХИВ/СПИН или инфекции от вирусен хепатит сред инжекционно употребяващите наркотици, превенция на свръхдоза и подходи, които насърчават употребяващите наркотици да възприемат по-малко рисково поведение, както и промоция на целите, свързани със здравето и безопасността.

По-новите развития в областта на интервенциите за намаляване на вредите включват използването на електронно здравеопазване и мобилни приложения за по-широко предоставяне на кратки интервенции и подкрепа за възстановяване, използването на телемедицина и употребата на поведенчески елементи за разработване на по-ефективни програми за употребяващите наркотици.

Изпълнение, наблюдение и оценка на избраните мерки

Успешното изпълнение на всяка политическа мярка зависи от редица фактори, които трябва да бъдат взети предвид при планирането или прегледа на политиките или програмите (вижте Фигура 4).

Фактори, които влияят на изпълнението

На първо място привличането на политиците и обществената подкрепа е от съществено значение. Политиците и обществеността трябва да са съгласни, че съществува проблем, свързан с наркотиците, който изисква специфични мерки. Може да се наложи те да бъдат убедени, че подходът на общественото здраве е по-подходящ отколкото ответни мерки главно в посока обществен ред. Може да е необходимо застъпничество, което да привлича вниманието към рентабилността на действието или бездействието, за да се гарантира разпределяне на обществените ресурси, необходими за ефективен отговор в рамките на обществената политика.

 

Ефективното изпълнение на дадена интервенция зависи и от наличието на достатъчен брой квалифициран персонал, който да я предоставя. Това може да изисква обучение на допълнителен персонал, за да е възможно разширяване на услугите. То може също да включва преквалификация на персонала, който е специализиран за работа с други видове проблемна употреба на наркотици (напр. инжекционна употреба на опиоиди вместо проблемна употреба на стимуланти или канабис), или развитие на уменията за работа с нови групи, например по-млади клиенти.

Интервенциите трябва да са ситуирани на подходящи места и с подходящи условия, където могат да бъдат провеждани лечение, аутрич дейности или други програми. Ангажирането на местните общности може да бъде от съществено значение, ако те трябва да приемат услуги за лечение или за аутрич на своята територия. Опасенията, които трябва да се имат предвид, включват страхове, че услугите ще привличат повече употребяващи наркотици в района и това ще увеличи проблемите, свързани с наркотиците, или ще водят до струпване на употребяващите наркотици, които открито се занимават с разпространение и употреба на наркотици около лечебните центрове.

Управление и координация на услугите

Необходими са системи за управление, които да координират усилията на различните агенции и служби, които работят за решаване на проблемите с наркотиците. Координацията може да изисква създаването на консултативни комитети или референтни групи с широко представителство от ключови заинтересовани страни. Тези органи могат да определят посоката на една цялостна стратегия. Те могат също така да осигурят участието на всички засегнати от дадена политика, което улеснява по-широкото приемане на подходите.

Освен това взаимодействието между проблемите, свързани с наркотиците, и други здравни и социални проблеми означава, че е важно да се осигури подходяща координация между услугите в областта на наркотиците и другите здравни услуги. Например проблемите с наркотиците често са свързани с проблеми с психичното здраве и поради това е изключително важно услугите за наркотици и за психично здраве да работят съвместно, за да се гарантира, че и двата проблема са ефективно обхванати (вижте Фокус върху … Употреба на вещества и съпътстващи психично-здравни проблеми).

Стандартите за качество на предоставяне на услугите са друг механизъм за подпомагане на ефективното изпълнение. ЕС публикува минимални стандарти за качество в областта на намаляването на търсенето на наркотици, които обхващат превенцията, намаляването на риска и вредите, лечението и социалната реинтеграция и рехабилитация.

Може да са необходими редовни консултации с институциите, които предоставят услуги, за да се идентифицират и отстраняват всякакви проблеми при изпълнението им. Представители на потребителите на дадена услуга могат да предоставят обратна връзка за нейното изпълнение и да правят предложения за подобрения по отношение на планирането и предоставянето на услугите. От решаващо значение е създаването на организационна култура, в която има сътрудничество между агенциите и доставчиците на услугите, а не конкуренция по отношение на ресурси и клиенти.

Мониторинг и оценка на предоставянето на услуги

Мониторингът, оценката и обратната връзка са от съществено значение за доброто предоставяне на услугите. Тези процедури позволяват на персонала да наблюдава изпълнението на своите програми, да подобрява предоставянето, да оценява ефикасността и да се отчита пред финансиращите институции за предоставените услуги. Те също така позволяват на доставчиците на услуги да идентифицират всякакви непланирани негативни последици от определени интервенции или други действия, например промяна в практиката, която предизвиква по-високи нива на отпадане, или когато предприетите мерки за предотвратяване на отклоняването на лекарства, отпускани по лекарско предписание, намаляват достъпа за пациентите, които се нуждаят от тях, което води до неефективно лечение и свързаните с това болка и страдание, както и до увеличени разходи за здравеопазване.

Наблюдението на изпълнението и предприемането на интервенциите изисква създаването на устойчиви системи за събиране на данни. За да бъдат данните полезни, съответните формуляри трябва да се попълват редовно и правилно. Резултатите следва да бъдат съобщавани на персонала, за да се покаже колко е важно събирането на данни. Примери за видовете въпроси, които трябва да бъдат зададени при мониторинга и оценката на интервенциите, са:

• Какви видове интервенции са предоставени (напр. консултиране, социална подкрепа, лечение с опиоидни агонисти)?
• Колко и какви видове клиенти или целеви групи се обслужват?
• Какви са резултатите по отношение на предотвратяване или намаляване на употребата на наркотици и на вредите, свързани с наркотиците, или за подобряване на качеството на живот на клиентите?
• Какви са разходите за интервенциите по сравнение с алтернативни програми или услуги?

Тези данни са ценни както за вътрешни, така и за външни цели, например: оценка и усъвършенстване на услугите и ответните мерки за клиентите; отчетност пред финансиращите органи; обосновка за продължаване или допълнително финансиране на текущи услуги; или аргументация за обсъждане на алтернативни, по-рентабилни интервенции. Мониторингът и оценката на текущото предоставяне на услуги обикновено се извършват от самите доставчици на услуги, а оценката на резултатите и въздействието в идеалния случай се правят от външни оценители, които могат да бъдат по-обективни.

Тъй като може да има забавяне, преди интервенциите да окажат забележим ефект върху вредите, свързани с наркотиците, потенциално предизвикателство пред политиците е да гарантират, че услугите ще продължат да се финансират, когато възприетата криза с наркотиците премине. Резултатите от проучвания на въздействието на услугите, тяхната рентабилност и мащабът на проблемите с наркотиците на ниво население могат да имат полезна роля в този процес.

Допълнителни ресурси

ЕЦМНН

• Портал за най-добри практики.
• Публични разходи, свързани с наркотиците.
• Прилагане на стандарти за качество за услугите и системите, свързани с наркотиците: ръководство с шест стъпки за подкрепа на осигуряването на качество, Наръчник на ЕЦМНН, 2021 г.
• Превенция на употреба на наркотици: проучване на системен подход, 2019.
• Европейска курикулум по превенция (EUPC): наръчник за вземащите решения, формиращите общественото мнение и политиците за научно обоснована превенция на употребата на вещества, Наръчник на ЕЦМНН, 2019 г.
• Разходи за лечение на зависимости: методологичен преглед, Анализи на ЕЦМНН, 2017 г.
• Нови разработки в националните стратегии за наркотиците в Европа, 2017 г.
• Обобщен преглед на доказателства: намаляване на търсенето на наркотици, лечение и намаляване на вредите, Хари Съмнал, Джеф Бейтс и Лиса Джоунс (Harry Sumnall, Geoff Bates and Lisa Jones), Информационен документ, 2017 г.

Други източници

• Стратегия на ЕС за борба с наркотиците (2021—2025 г).
• План за действие на ЕС относно наркотиците за периода 2021—2025 г.
• Обща позиция на ЕС за UNGASS, 2016.
• Минимални стандарти за качество на ЕС за намаляване на търсенето, 2015.

За тази публикация

Препоръчана форма на цитиране:Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (2021), Рамка за действие за разработване и прилагане на здравни и социални мерки за проблемите с наркотиците, https://www.emcdda.europa.eu/publications/mini-guides/action-framework-….

Идентификатори

TD-02-21-996-EN-Q
ISBN: 978-92-9497-671-0
DOI: 10.2810/693826